Взаимодействието между вродената нагласа и детските години – Психолог Варна

“Нека си изясним, че благодарение на взаимодействието между вродената нагласа и влиянията от детските години човек придобива определено своеобразие в начина, по който упражнява любовния си живот, следователно какви любовни условия поставя, какви нагони удовлетворява при това и какви цели преследва. Възниква, така да се каже, едно клише (или повече), което редовно се повтаря в хода на живота, наново се отпечатва, доколкото това позволяват външните обстоятелства и природата на достъпните любовни обекти, което, разбира се, не става напълно независимо от последните впечатления. Нашите наблюдения показаха, че само част от тези определящи любовния живот подбуди са преминали пълно психично развитие; тази част е обърната към реалността, използва се от съзнателната личност и изгражда определен фрагмент от нея. Друга част от тези либидни подбуди се задържат в развитието, те се изолират от съзнателната личност и от реалността, могат да се развият само във фантазията или остават изцяло в несъзнаваното, така че са напълно неизвестни за съзнанието на личността. Човекът, чиято потребност от любов не може да бъде задоволена изцяло от реалността, е принуден да се обръща с нови либидни експектационни представи към всяко новопоявяващо се лице и вероятно двете части на неговото либидо, способната да бъде осъзната и несъзнаваната, вземат участие в създаването на тази нагласа.

Затова е напълно нормално и разбираемо, че изпълненият с очакване и държан в готовност либиден катексис на частично незадоволения [пациент] се насочва също и към личността на лекаря.”