Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното – невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел?
Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към промяна и податлив на модулиране от преживения опит. Във всеки случай, изглежда, че e дошло време за проучване на биологичните основи на несъзнаваното със средствата на нова понятийна парадигма.
За Авторите:
Франсоа Ансерме е психоаналитик, професор по детска психиатрия в Медицинско-биологическия факултет на университета в Лозана; той е, също така, главен лекар в университетското отделение за детско-юношеска психиатрия. Автор е на няколко книги, между които: The Art of Making Children: The New World of Assisted Reproductive Technology, 2017, Le spectre autistique trouble-t-il la raison de ceux qui l’approchent ?, 2016.
През октомври 2014г. проф. Ансерме е участвал в обучение на адвокати в България по Българо-Швейцарски проект на тема: “Адвокати в защита правата на детето”.
Пиер Мажистрети е професор по невронауки във Федералния политехнически институт и Университета в Лозана; директор е на центъра за невропсихиатрия в Университетската болница в кантона Во. Бил е президент на Европейската федерация на дружествата за невронауки.
Посещения: 133 , Посещения за деня: 1